стърчали

Речник на българския език

1. стърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

стърчали е производна форма на стърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

стърчали е производна форма на стърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. стърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

стърчали е производна форма на стърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. стърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

стърчали е производна форма на стърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).