самоунизявам

Речник на българския език

самоунизявам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самоунизъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-мо-у-ни-зя-вам са-мо-у-ни-зя-ва-ме
2 лице са-мо-у-ни-зя-ваш са-мо-у-ни-зя-ва-те
3 лице са-мо-у-ни-зя-ва са-мо-у-ни-зя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-у-ни-зя-вах са-мо-у-ни-зя-вах-ме
2 лице са-мо-у-ни-зя-ва са-мо-у-ни-зя-вах-те
3 лице са-мо-у-ни-зя-ва са-мо-у-ни-зя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-у-ни-зя-вах са-мо-у-ни-зя-вах-ме
2 лице са-мо-у-ни-зя-ва-ше са-мо-у-ни-зя-вах-те
3 лице са-мо-у-ни-зя-ва-ше са-мо-у-ни-зя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоунизявал съм самоунизявала съм самоунизявало съм самоунизявали сме
2 лице самоунизявал си самоунизявала си самоунизявало си самоунизявали сте
3 лице самоунизявал е самоунизявала е самоунизявало е самоунизявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самоунизявал бях самоунизявала бях самоунизявало бяхме самоунизявали
2 лице беше самоунизявал беше самоунизявала беше самоунизявало бяхте самоунизявали
3 лице беше самоунизявал беше самоунизявала беше самоунизявало бяха самоунизявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще самоунизявам ще самоунизяваме
2 лице ще самоунизяваш ще самоунизявате
3 лице ще самоунизява ще самоунизяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самоунизявал ще съм самоунизявала ще съм самоунизявало ще сме самоунизявали
2 лице ще си самоунизявал ще си самоунизявала ще си самоунизявало ще сте самоунизявали
3 лице ще е самоунизявал ще е самоунизявала ще е самоунизявало ще са самоунизявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да самоунизявам щяхме да самоунизяваме
2 лице щеше да самоунизяваш щяхте да самоунизявате
3 лице щеше да самоунизява щяха да самоунизяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самоунизявал щях да съм самоунизявала щях да съм самоунизявало щяхме да сме самоунизявали
2 лице щеше да си самоунизявал щеше да си самоунизявала щеше да си самоунизявало щяхте да сте самоунизявали
3 лице щеше да е самоунизявал щеше да е самоунизявала щеше да е самоунизявало щяха да са самоунизявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоунизявал съм самоунизявала съм самоунизявало съм самоунизявали сме
2 лице самоунизявал си самоунизявала си самоунизявало си самоунизявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоунизявал съм самоунизявала съм самоунизявало съм самоунизявали сме
2 лице самоунизявал си самоунизявала си самоунизявало си самоунизявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самоунизявал била съм самоунизявала било съм самоунизявало били сме самоунизявали
2 лице бил си самоунизявал била си самоунизявала било си самоунизявало били сте самоунизявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самоунизявам щяла съм да самоунизявам щяло съм да самоунизявам щели сме да самоунизяваме
2 лице щял си да самоунизяваш щяла си да самоунизяваш щяло си да самоунизяваш щели сте да самоунизявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самоунизявал щяла съм да съм самоунизявала щяло съм да съм самоунизявало щели сме да сме самоунизявали
2 лице щял си да си самоунизявал щяла си да си самоунизявала щяло си да си самоунизявало щели сте да сте самоунизявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самоунизявал бих самоунизявала бих самоунизявало бихме самоунизявали
2 лице би самоунизявал би самоунизявала би самоунизявало бихте самоунизявали
3 лице би самоунизявал би самоунизявала би самоунизявало биха самоунизявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-мо-у-ни-зя-вай са-мо-у-ни-зя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род са-мо-у-ни-зя-ван
непълен член са-мо-у-ни-зя-ва-ния
пълен член са-мо-у-ни-зя-ва-ни-ят
женски род са-мо-у-ни-зя-ва-на
членувано са-мо-у-ни-зя-ва-на-та
среден род са-мо-у-ни-зя-ва-но
членувано са-мо-у-ни-зя-ва-но-то
множествено число са-мо-у-ни-зя-ва-ни
членувано са-мо-у-ни-зя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-у-ни-зя-вал
непълен член са-мо-у-ни-зя-ва-лия
пълен член са-мо-у-ни-зя-ва-ли-ят
женски род са-мо-у-ни-зя-ва-ла
членувано са-мо-у-ни-зя-ва-ла-та
среден род са-мо-у-ни-зя-ва-ло
членувано са-мо-у-ни-зя-ва-ло-то
множествено число са-мо-у-ни-зя-ва-ли
членувано са-мо-у-ни-зя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-у-ни-зя-вал
женски род са-мо-у-ни-зя-ва-ла
среден род са-мо-у-ни-зя-ва-ло
множествено число са-мо-у-ни-зя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-у-ни-зя-ващ
непълен член са-мо-у-ни-зя-ва-щия
пълен член са-мо-у-ни-зя-ва-щи-ят
женски род са-мо-у-ни-зя-ва-ща
членувано са-мо-у-ни-зя-ва-ща-та
среден род са-мо-у-ни-зя-ва-що
членувано са-мо-у-ни-зя-ва-що-то
множествено число са-мо-у-ни-зя-ва-щи
членувано са-мо-у-ни-зя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

са-мо-у-ни-зя-вай-ки