самоунизявало

Речник на българския език

1. самоунизявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоунизявало е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоунизявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоунизявало е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоунизявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоунизявало е производна форма на самоунизявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоунизявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоунизявало е производна форма на самоунизявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).