самоунизявали

Речник на българския език

1. самоунизявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоунизявали е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоунизявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоунизявали е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоунизявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоунизявали е производна форма на самоунизявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоунизявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоунизявали е производна форма на самоунизявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).