самоунизявал

Речник на българския език

1. самоунизявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоунизявал е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоунизявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоунизявал е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоунизявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоунизявал е производна форма на самоунизявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоунизявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоунизявал е производна форма на самоунизявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).