самоунизявал съм

Речник на българския език

1. самоунизявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоунизявал съм е производна форма на самоунизявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоунизявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоунизявал съм е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самоунизявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоунизявал съм е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).