самоунизявала съм

Речник на българския език

1. самоунизявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоунизявала съм е производна форма на самоунизявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоунизявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоунизявала съм е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоунизявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоунизявала съм е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).