би самоунизявал

Речник на българския език

1. би самоунизявал — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би самоунизявал е производна форма на самоунизявам (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би самоунизявал — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би самоунизявал е производна форма на самоунизявам (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).