самоунизявал си

Речник на българския език

1. самоунизявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоунизявал си е производна форма на самоунизявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоунизявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоунизявал си е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоунизявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоунизявал си е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).