самоунизявало си

Речник на българския език

1. самоунизявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоунизявало си е производна форма на самоунизявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоунизявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоунизявало си е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоунизявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоунизявало си е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).