самоунизявала си

Речник на българския език

1. самоунизявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоунизявала си е производна форма на самоунизявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоунизявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоунизявала си е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоунизявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоунизявала си е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).