самоунизявала

Речник на българския език

1. самоунизявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоунизявала е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоунизявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоунизявала е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоунизявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоунизявала е производна форма на самоунизявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоунизявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоунизявала е производна форма на самоунизявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).