бил самоунизявал

Речник на българския език

1. бил самоунизявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самоунизявал е производна форма на самоунизявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).