разчупя

Речник на българския език

разчу̀пя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

разчупиш, мин. св. разчупих, мин. прич. разчупил, св.вж. разчупвам.

Грешни изписвания (2)

  • разчупъ
  • ръзчупя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-чу-пя раз-чу-пим
2 лице раз-чу-пиш раз-чу-пи-те
3 лице раз-чу-пи раз-чу-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-чу-пих раз-чу-пих-ме
2 лице раз-чу-пи раз-чу-пих-те
3 лице раз-чу-пи раз-чу-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-чу-пех раз-чу-пех-ме
2 лице раз-чу-пе-ше раз-чу-пех-те
3 лице раз-чу-пе-ше раз-чу-пе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчупил съм разчупила съм разчупило съм разчупили сме
2 лице разчупил си разчупила си разчупило си разчупили сте
3 лице разчупил е разчупила е разчупило е разчупили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разчупил бях разчупила бях разчупило бяхме разчупили
2 лице беше разчупил беше разчупила беше разчупило бяхте разчупили
3 лице беше разчупил беше разчупила беше разчупило бяха разчупили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разчупя ще разчупим
2 лице ще разчупиш ще разчупите
3 лице ще разчупи ще разчупят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разчупил ще съм разчупила ще съм разчупило ще сме разчупили
2 лице ще си разчупил ще си разчупила ще си разчупило ще сте разчупили
3 лице ще е разчупил ще е разчупила ще е разчупило ще са разчупили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разчупя щяхме да разчупим
2 лице щеше да разчупиш щяхте да разчупите
3 лице щеше да разчупи щяха да разчупят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разчупил щях да съм разчупила щях да съм разчупило щяхме да сме разчупили
2 лице щеше да си разчупил щеше да си разчупила щеше да си разчупило щяхте да сте разчупили
3 лице щеше да е разчупил щеше да е разчупила щеше да е разчупило щяха да са разчупили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчупел съм разчупела съм разчупело съм разчупели сме
2 лице разчупел си разчупела си разчупело си разчупели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчупил съм разчупила съм разчупило съм разчупили сме
2 лице разчупил си разчупила си разчупило си разчупили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разчупил била съм разчупила било съм разчупило били сме разчупили
2 лице бил си разчупил била си разчупила било си разчупило били сте разчупили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разчупя щяла съм да разчупя щяло съм да разчупя щели сме да разчупим
2 лице щял си да разчупиш щяла си да разчупиш щяло си да разчупиш щели сте да разчупите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разчупил щяла съм да съм разчупила щяло съм да съм разчупило щели сме да сме разчупили
2 лице щял си да си разчупил щяла си да си разчупила щяло си да си разчупило щели сте да сте разчупили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разчупил бих разчупила бих разчупило бихме разчупили
2 лице би разчупил би разчупила би разчупило бихте разчупили
3 лице би разчупил би разчупила би разчупило биха разчупили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-чу-пи раз-чу-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-чу-пен
непълен член раз-чу-пе-ния
пълен член раз-чу-пе-ни-ят
женски род раз-чу-пе-на
членувано раз-чу-пе-на-та
среден род раз-чу-пе-но
членувано раз-чу-пе-но-то
множествено число раз-чу-пе-ни
членувано раз-чу-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-чу-пил
непълен член раз-чу-пи-лия
пълен член раз-чу-пи-ли-ят
женски род раз-чу-пи-ла
членувано раз-чу-пи-ла-та
среден род раз-чу-пи-ло
членувано раз-чу-пи-ло-то
множествено число раз-чу-пи-ли
членувано раз-чу-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-чу-пел
женски род раз-чу-пе-ла
среден род раз-чу-пе-ло
множествено число раз-чу-пе-ли