разчупило си

Речник на българския език

1. разчупило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разчупило си е производна форма на разчупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчупило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разчупило си е производна форма на разчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).