разчупил съм

Речник на българския език

1. разчупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разчупил съм е производна форма на разчупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разчупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разчупил съм е производна форма на разчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).