разчупили

Речник на българския език

1. разчупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разчупили е производна форма на разчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разчупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разчупили е производна форма на разчупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).