разчупил си

Речник на българския език

1. разчупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разчупил си е производна форма на разчупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разчупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разчупил си е производна форма на разчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).