разчупил е

Речник на българския език

1. разчупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчупил е е производна форма на разчупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчупил е е производна форма на разчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).