разчупело

Речник на българския език

1. разчупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчупело е производна форма на разчупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разчупело е производна форма на разчупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).