разчупило

Речник на българския език

1. разчупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчупило е производна форма на разчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разчупило е производна форма на разчупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).