разчупела

Речник на българския език

1. разчупела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разчупела е производна форма на разчупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разчупела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разчупела е производна форма на разчупя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).