разчупила

Речник на българския език

1. разчупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разчупила е производна форма на разчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разчупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разчупила е производна форма на разчупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).