разчупел

Речник на българския език

1. разчупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчупел е производна форма на разчупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разчупел е производна форма на разчупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).