разтуря

Речник на българския език

1. разту̀ря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

разтуриш, мин. св. разтурих, мин. прич. разтурил, св.вж. разтурям.

Грешни изписвания (2)

  • разтуръ
  • ръзтуря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ту-ря раз-ту-рим
2 лице раз-ту-риш раз-ту-ри-те
3 лице раз-ту-ри раз-ту-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ту-рих раз-ту-рих-ме
2 лице раз-ту-ри раз-ту-рих-те
3 лице раз-ту-ри раз-ту-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ту-рех раз-ту-рех-ме
2 лице раз-ту-ре-ше раз-ту-рех-те
3 лице раз-ту-ре-ше раз-ту-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтурил съм разтурила съм разтурило съм разтурили сме
2 лице разтурил си разтурила си разтурило си разтурили сте
3 лице разтурил е разтурила е разтурило е разтурили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтурил бях разтурила бях разтурило бяхме разтурили
2 лице беше разтурил беше разтурила беше разтурило бяхте разтурили
3 лице беше разтурил беше разтурила беше разтурило бяха разтурили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтуря ще разтурим
2 лице ще разтуриш ще разтурите
3 лице ще разтури ще разтурят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтурил ще съм разтурила ще съм разтурило ще сме разтурили
2 лице ще си разтурил ще си разтурила ще си разтурило ще сте разтурили
3 лице ще е разтурил ще е разтурила ще е разтурило ще са разтурили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтуря щяхме да разтурим
2 лице щеше да разтуриш щяхте да разтурите
3 лице щеше да разтури щяха да разтурят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтурил щях да съм разтурила щях да съм разтурило щяхме да сме разтурили
2 лице щеше да си разтурил щеше да си разтурила щеше да си разтурило щяхте да сте разтурили
3 лице щеше да е разтурил щеше да е разтурила щеше да е разтурило щяха да са разтурили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтурел съм разтурела съм разтурело съм разтурели сме
2 лице разтурел си разтурела си разтурело си разтурели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтурил съм разтурила съм разтурило съм разтурили сме
2 лице разтурил си разтурила си разтурило си разтурили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтурил била съм разтурила било съм разтурило били сме разтурили
2 лице бил си разтурил била си разтурила било си разтурило били сте разтурили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтуря щяла съм да разтуря щяло съм да разтуря щели сме да разтурим
2 лице щял си да разтуриш щяла си да разтуриш щяло си да разтуриш щели сте да разтурите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтурил щяла съм да съм разтурила щяло съм да съм разтурило щели сме да сме разтурили
2 лице щял си да си разтурил щяла си да си разтурила щяло си да си разтурило щели сте да сте разтурили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтурил бих разтурила бих разтурило бихме разтурили
2 лице би разтурил би разтурила би разтурило бихте разтурили
3 лице би разтурил би разтурила би разтурило биха разтурили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ту-ри раз-ту-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ту-рен
непълен член раз-ту-ре-ния
пълен член раз-ту-ре-ни-ят
женски род раз-ту-ре-на
членувано раз-ту-ре-на-та
среден род раз-ту-ре-но
членувано раз-ту-ре-но-то
множествено число раз-ту-ре-ни
членувано раз-ту-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ту-рил
непълен член раз-ту-ри-лия
пълен член раз-ту-ри-ли-ят
женски род раз-ту-ри-ла
членувано раз-ту-ри-ла-та
среден род раз-ту-ри-ло
членувано раз-ту-ри-ло-то
множествено число раз-ту-ри-ли
членувано раз-ту-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ту-рел
женски род раз-ту-ре-ла
среден род раз-ту-ре-ло
множествено число раз-ту-ре-ли

2. разтуря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разтуря е производна форма на разтурям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разтуря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разтуря е производна форма на разтурям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разтуря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разтуря е производна форма на разтурям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).