разтури

Речник на българския език

1. разтури — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разтури е производна форма на разтуря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разтури — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разтури е производна форма на разтуря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разтури — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разтури е производна форма на разтуря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разтури — повелително наклонение, ед. ч.

разтури е производна форма на разтуря (повелително наклонение, ед. ч.).