разтурил съм

Речник на българския език

1. разтурил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтурил съм е производна форма на разтуря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разтурил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтурил съм е производна форма на разтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).