разтурили

Речник на българския език

1. разтурили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтурили е производна форма на разтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтурили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разтурили е производна форма на разтуря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).