разтурила си

Речник на българския език

1. разтурила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

разтурила си е производна форма на разтуря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтурила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

разтурила си е производна форма на разтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).