разтурил си

Речник на българския език

1. разтурил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтурил си е производна форма на разтуря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разтурил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтурил си е производна форма на разтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).