разтурела

Речник на българския език

1. разтурела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтурела е производна форма на разтуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтурела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разтурела е производна форма на разтуря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).