разтурил е

Речник на българския език

1. разтурил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтурил е е производна форма на разтуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтурил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтурил е е производна форма на разтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).