разтурила

Речник на българския език

1. разтурила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтурила е производна форма на разтуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтурила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтурила е производна форма на разтуря (мин. деят. св. прич. ж. р.).