бил разтурил

Речник на българския език

1. бил разтурил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разтурил е производна форма на разтуря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).