разтурело

Речник на българския език

1. разтурело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтурело е производна форма на разтуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтурело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтурело е производна форма на разтуря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).