щял съм да съм разтурил

Речник на българския език

1. щял съм да съм разтурил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм разтурил е производна форма на разтуря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).