разпоря

Речник на българския език

разпо̀ря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

разпориш, мин. св. разпорих и разпрах, мин. прич. разпорил и разпрал, св.вж. разпарям.

Грешни изписвания (2)

  • разпоръ
  • ръзпоря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-по-ря раз-по-рим
2 лице раз-по-риш раз-по-ри-те
3 лице раз-по-ри раз-по-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-по-рих раз-по-рих-ме
2 лице раз-по-ри раз-по-рих-те
3 лице раз-по-ри раз-по-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-по-рех раз-по-рех-ме
2 лице раз-по-ре-ше раз-по-рех-те
3 лице раз-по-ре-ше раз-по-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпорил съм разпорила съм разпорило съм разпорили сме
2 лице разпорил си разпорила си разпорило си разпорили сте
3 лице разпорил е разпорила е разпорило е разпорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разпорил бях разпорила бях разпорило бяхме разпорили
2 лице беше разпорил беше разпорила беше разпорило бяхте разпорили
3 лице беше разпорил беше разпорила беше разпорило бяха разпорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разпоря ще разпорим
2 лице ще разпориш ще разпорите
3 лице ще разпори ще разпорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разпорил ще съм разпорила ще съм разпорило ще сме разпорили
2 лице ще си разпорил ще си разпорила ще си разпорило ще сте разпорили
3 лице ще е разпорил ще е разпорила ще е разпорило ще са разпорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разпоря щяхме да разпорим
2 лице щеше да разпориш щяхте да разпорите
3 лице щеше да разпори щяха да разпорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разпорил щях да съм разпорила щях да съм разпорило щяхме да сме разпорили
2 лице щеше да си разпорил щеше да си разпорила щеше да си разпорило щяхте да сте разпорили
3 лице щеше да е разпорил щеше да е разпорила щеше да е разпорило щяха да са разпорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпорел съм разпорела съм разпорело съм разпорели сме
2 лице разпорел си разпорела си разпорело си разпорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпорил съм разпорила съм разпорило съм разпорили сме
2 лице разпорил си разпорила си разпорило си разпорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разпорил била съм разпорила било съм разпорило били сме разпорили
2 лице бил си разпорил била си разпорила било си разпорило били сте разпорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разпоря щяла съм да разпоря щяло съм да разпоря щели сме да разпорим
2 лице щял си да разпориш щяла си да разпориш щяло си да разпориш щели сте да разпорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разпорил щяла съм да съм разпорила щяло съм да съм разпорило щели сме да сме разпорили
2 лице щял си да си разпорил щяла си да си разпорила щяло си да си разпорило щели сте да сте разпорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разпорил бих разпорила бих разпорило бихме разпорили
2 лице би разпорил би разпорила би разпорило бихте разпорили
3 лице би разпорил би разпорила би разпорило биха разпорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-по-ри раз-по-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-по-рен
непълен член раз-по-ре-ния
пълен член раз-по-ре-ни-ят
женски род раз-по-ре-на
членувано раз-по-ре-на-та
среден род раз-по-ре-но
членувано раз-по-ре-но-то
множествено число раз-по-ре-ни
членувано раз-по-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-по-рил
непълен член раз-по-ри-лия
пълен член раз-по-ри-ли-ят
женски род раз-по-ри-ла
членувано раз-по-ри-ла-та
среден род раз-по-ри-ло
членувано раз-по-ри-ло-то
множествено число раз-по-ри-ли
членувано раз-по-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-по-рел
женски род раз-по-ре-ла
среден род раз-по-ре-ло
множествено число раз-по-ре-ли