разпорело

Речник на българския език

1. разпорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпорело е производна форма на разпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпорело е производна форма на разпоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).