бил съм разпорил

Речник на българския език

1. бил съм разпорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разпорил е производна форма на разпоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).