разпорил
1.
разпорил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разпорил
е производна форма
на разпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разпорил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разпорил
е производна форма
на разпоря (мин. деят. св. прич. м. р.).