разпори

Речник на българския език

1. разпори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разпори е производна форма на разпоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разпори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разпори е производна форма на разпоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разпори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разпори е производна форма на разпоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разпори — повелително наклонение, ед. ч.

разпори е производна форма на разпоря (повелително наклонение, ед. ч.).