разпорели

Речник на българския език

1. разпорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разпорели е производна форма на разпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разпорели е производна форма на разпоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).