разпорила

Речник на българския език

1. разпорила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпорила е производна форма на разпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разпорила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разпорила е производна форма на разпоря (мин. деят. св. прич. ж. р.).