разпорел

Речник на българския език

1. разпорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпорел е производна форма на разпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпорел е производна форма на разпоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).