разпорил съм

Речник на българския език

1. разпорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпорил съм е производна форма на разпоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разпорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпорил съм е производна форма на разпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).