разпорило е

Речник на българския език

1. разпорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпорило е е производна форма на разпоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпорило е е производна форма на разпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).