разпорили

Речник на българския език

1. разпорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпорили е производна форма на разпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разпорили е производна форма на разпоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).