разпорил си

Речник на българския език

1. разпорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпорил си е производна форма на разпоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разпорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпорил си е производна форма на разпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).