омитам

Речник на българския език

омѝтам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

омѝташ, несв. и омета̀, св.; Какво.
1. Почиствам чрез метене; помитам.
2. Прен. Разг. Изяждам докрай. Омете чинията си.
омитам се/омета се.Разг. Пренебр. Махам се, изчезвам. Омитай се от къщата ми!

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • омитъм
  • умитам
  • умитъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оми-там оми-та-ме
2 лице оми-таш оми-та-те
3 лице оми-та оми-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оми-тах оми-тах-ме
2 лице оми-та оми-тах-те
3 лице оми-та оми-та-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оми-тах оми-тах-ме
2 лице оми-та-ше оми-тах-те
3 лице оми-та-ше оми-та-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омитал съм омитала съм омитало съм омитали сме
2 лице омитал си омитала си омитало си омитали сте
3 лице омитал е омитала е омитало е омитали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях омитал бях омитала бях омитало бяхме омитали
2 лице беше омитал беше омитала беше омитало бяхте омитали
3 лице беше омитал беше омитала беше омитало бяха омитали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще омитам ще омитаме
2 лице ще омиташ ще омитате
3 лице ще омита ще омитат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм омитал ще съм омитала ще съм омитало ще сме омитали
2 лице ще си омитал ще си омитала ще си омитало ще сте омитали
3 лице ще е омитал ще е омитала ще е омитало ще са омитали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да омитам щяхме да омитаме
2 лице щеше да омиташ щяхте да омитате
3 лице щеше да омита щяха да омитат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм омитал щях да съм омитала щях да съм омитало щяхме да сме омитали
2 лице щеше да си омитал щеше да си омитала щеше да си омитало щяхте да сте омитали
3 лице щеше да е омитал щеше да е омитала щеше да е омитало щяха да са омитали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омитал съм омитала съм омитало съм омитали сме
2 лице омитал си омитала си омитало си омитали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омитал съм омитала съм омитало съм омитали сме
2 лице омитал си омитала си омитало си омитали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм омитал била съм омитала било съм омитало били сме омитали
2 лице бил си омитал била си омитала било си омитало били сте омитали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да омитам щяла съм да омитам щяло съм да омитам щели сме да омитаме
2 лице щял си да омиташ щяла си да омиташ щяло си да омиташ щели сте да омитате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм омитал щяла съм да съм омитала щяло съм да съм омитало щели сме да сме омитали
2 лице щял си да си омитал щяла си да си омитала щяло си да си омитало щели сте да сте омитали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих омитал бих омитала бих омитало бихме омитали
2 лице би омитал би омитала би омитало бихте омитали
3 лице би омитал би омитала би омитало биха омитали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оми-тай оми-тай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оми-тан
непълен член оми-та-ния
пълен член оми-та-ни-ят
женски род оми-та-на
членувано оми-та-на-та
среден род оми-та-но
членувано оми-та-но-то
множествено число оми-та-ни
членувано оми-та-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оми-тал
непълен член оми-та-лия
пълен член оми-та-ли-ят
женски род оми-та-ла
членувано оми-та-ла-та
среден род оми-та-ло
членувано оми-та-ло-то
множествено число оми-та-ли
членувано оми-та-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оми-тал
женски род оми-та-ла
среден род оми-та-ло
множествено число оми-та-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род оми-тащ
непълен член оми-та-щия
пълен член оми-та-щи-ят
женски род оми-та-ща
членувано оми-та-ща-та
среден род оми-та-що
членувано оми-та-що-то
множествено число оми-та-щи
членувано оми-та-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

оми-тай-ки