омита

Речник на българския език

1. омита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

омита е производна форма на омитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. омита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

омита е производна форма на омитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. омита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

омита е производна форма на омитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).